ГРАД СТУДЕН

Прашни улици в истинал град с души изпръскани сенки лутат се по тротоарите. Там загубени във времето мечти, търкат кожи от живот излъскани. Зъби скърцат, пясък хрущи, в спомен от дни отминали, любов там някъде кръжи, после спъва се в плочките разбъркани, на живота в беди. Каменни стени и вятър хладен пили кости до блясък, там забравени по земята загубени съдби спъват се по ръбове на мечти забравени. Прашни улици загубени съдби в спектакъл де сам създаваш пишеш ред после друг редиш, тръгва да се рони друг остатък. Прашни улици на каменна съдба, изпилила камък, драскотини по наши души, прави спомен най- сладък.